Из дневника на една секретарка – усърдна работа в офиса

Из дневника на една секретарка - усърдна работа в офиса
by

Усърдна Работа..

Усърдна работа.. Претъпкан, но тих офис… Отекващо, ритмично щракане с химикалка. Отново и отново… Пак и пак… Само този шум нарушава характерното за следобед еднообразие в офиса ни. Скованите погледи се насочват към Мартин. Май няма намерение да спре. Щрак-щрак-щрак-щрак-щрак. Полудявам ли?

Май му се иска се да застане на един крак.  Да крещи „Аз съм българче, обичам…“, а може би и да направи три лицеви опори. Вместо това продължава да щрака… Какво толкова се заглежда отвъд прозореца? Та там се разкрива „прекрасна“, неподозирана гледка. Стена. Уж добре измазана, леко мръсна. Ама си е стена. Под прозореца, от страната на Мартин, седя аз, секретарката. Умореният ми поглед хвърля сянка към очилата, те към екрана ми. Екрани и тук, и там. И стени. И изморени от еднообразието погледи. А в тях – таблици.

Усърдна работа

Мартин поглежда към поредната своя таблица. Гледайки го, си мисля дали вместо да работи, не си припомня часовете по-рано? Май и той е в плен на еднообразието. Превъртам дните си като повтарящ се кошмар: Дин-донг, същата аларма… Отскубване от прегръдките на любимият човек. Може би и той, като мен сутрин, изпива кафето си бързо. Мие се… Облича се… Бързо се шмугва в колата… Ох, пак и пак бързане.. Колата не пали… Онзи проблем пак с акумулатора… Сигурно и той си мисли същото. Потегляне към офиса ни. И пак суматоха. Задръстеняци по задръстванията. Шум… Клаксон… Пак, и пак, и пак. Сутрешен шум. Хаос… Търсене на място за паркиране… И пак проблеми. Бързо, безуспешно, безутешно, направо сърцераздирателно… Спиране. Нахлуване в офиса.  Глух тътен на климатик. Отново екран. Пак стена. Нова таблица. И пак, и пак стена….

ЩРАК!

Усърдна работа

Мартин щраква за последно. Какво се случва? Гледам го. Май реши, че всяко нещо си има край. А еднообразието, което удря под кръста? Уж работата ни е интересна или пък не е? Еднообразието ни дебне в ежедневната битова, стерилна обстановка на офиса и в мола – пълен и шумен.

След последното прищракване, химикалката се оказа включена. Мартин отваря своето настолното тефтерче. Май драсва нещо? Какво ли? Любопитствам.  Какво толкова гледа в екрана си сега? Зелени отблясъци по очилата му. Какво става?

Усърдна работа

Като всяка секретарка не спирам да го съзерцавам. Той и екрана – в едно. Усмивка със събуден поглед. Най-безцеремонното мартиново излизане през вратата, което съм виждала. Какво става? Довлачвам се до бюрото му.  Написаното в тeфтера му ме кара да се усмихвам. Беше си надраскал няколко фигурки – гора, река, къща и… Co-mad?! Какво е това? Поглеждам монитора му. Очите ми се избистрят, май пърхат. Зеленина… Природа… Идея за пренасяне в различно пространство – coworking и coliving… Co-mad! Какво е това?! Нима има и други офиси? По-различни? Това слага точка на еднообразието. Мартин май запраши към офис в природата. Дали, за да свърши усърдната си работата на друго място и на спокойствие?

Някъде далеч от града…

Усърдна работа

Тишина… Усърдна работа… В просторната стая се носи приятен привкус на кафе. Мартин отпива (без да сърба) от новата си чаша и поглежда навън. Там, като изрисувана картина, се величае заскрежена планина. Дали винаги е била там? Сигурно, само че Мартин не я е виждал. Подсвирква си. Тананика си любима песен. Чувства се спокоен. Чувства се съсредоточен. Чувства се част от природата. А идеите се леят една след друга в главата му, както река, която се стича надолу сред спокойните поляни.

Този път няма стени, пак има екрани… Но в тях и отвъд тях визията е различна. Мартин поема въздух и си спомня какво му се е случило часове по-рано. Струва му се, че е преживял един от онези сънища, които рядко те спохождат. Които помниш с месеци. Без аларми – събуждане. Тишина. Няколко минути медитиращ поглед към природата (навсякъде е). Бавно протягане. Миене с бистра вода. Обличане и излизане на чист въздух. Кратка разходка. Тихо ромолене на вода. Кристално синьо небе. Вдишване. Издишване. Бавно, навлизане в просторна стая, т.нар. офис. Усещане за coworking, coliving, вдъхновение, удобство, хубава интернет връзка. Дали това ще доведе до усърдна работа? Ами спокойствието? Съсредоточаване в детайла, следвано от отпускане при всеки поглед към природата…

Терапия.

Отдавна Mартин не се е чувствал точно на мястото, където иска да бъде. Еднообразното липсва. Пространството на Co-mad е толкова различно. Тук рутинната работа се слива с естествения баланс в природата. Май Мартин се чувства различно. Всичко си идва на мястото, а той може да диша и да работи… Не, не да работи! Да твори и да успокоява усещанията си. Природа… Спокойствие… Тишина… Усърдна работа… Нова офис техника.

Мартин отваря пак тефтера си. Какво ли пише там? Бързам да го попитам, а той ми показа написано с молив – който търси, намира.

И продължава да се радва на гледката, която го заобикаля. С усмивка. Докато неусетно приключва един след друг нови, и нови проекти.

Това не е краят на историята. Това е началото, което всеки може да постави, когато се откъсне от екстремното и едновременно с това скучно ежедневие. От забързания град и шума наоколо.

Започни с Co-mad, за да усетиш ползотворния coworking и coliving сред природата.

 ls2

Share

Comments

  1. Извинявам се , за това, което ще напиша след малко, но последната снимка, която сте публикували, незабавно трябва да я махнете. Потенциалните ви клиенти не са идиоти, да не забележат, че текста критично се различава от гледката, която се вижда през прозореца, а именно- студено подтискащо пространство, с хълм вместо обещана гледка, с незаконна(дано, защото ако не…) кариера в него!
    Една снимка продава повече от колкото 1 000 думи, и определено с тази финална снимка, си прибрах парите обратно в джоба! Отделен е въпроса за разликата в качеството с предходните снимки, и пак същите „неидиоти“ ще им стане ясно, че сте спестили и от фотограф, който разбира как се снима с контражурна светлина!

    Ние – Office- Facility консултираме безплатно подобни стартиращи бизнеси и ако мислите, че с нещо друго можем да сме ви полезни- на разположение сме!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *